Да започнем малко по-отначало.

Какво е комунизъм?

Бърз преглед на уикипедия дава следния отговор: 
Комунизъм (от латински: commщnis - „общ“, „обществен“) е термин обхващащ сродни идеологически течения, които предвиждат създаването на такава организация на обществените отношения (по специално обществено-икономическите), при която средствата за производство са общи, разпределението на произведеното е според нуждите на всеки, а в обществото липсва принудата на държавата. В наши дни думата комунизъм се използва в няколко различни смисъла:

• като наименование на тип държавно устройство в „социалистически“ държави. При това държавно устройство комунистическата партия се слива с държавата, която притежава всички средства за производство и налага планова икономика. Исторически погледнато комунистическите режими са осъществявани от авторитарни, репресивни или насилнически правителства. Комунизмьт като държавна идеология е налаган чрез масово насилие, чрез сломяване сьпротивата на опозиционните сили, чрез насилствена промяна на формата на собственост и формирането на нов политически елит, чиято цел е оставането на власт с всички средства.
• като научна теория за формирането и развитието на комунистическата обществена система
• Комунизмът е и идеология, подкрепяща такава система. В идеологическата система на комунизма съществуват различни направления: марксизъм, ленинизъм, сталинизъм, троцкизъм, маоизъм, еврокомунизъм (понятие като еврокомунизъм според мен изобщо не трябва да съществува, но изглежда има подобни идеологии - може би  такива като Георги Първановата, Сергей Станишевата, Румен Петковата, Румен Овчаровата, Корнелия Ниновата и тн..) и  др., като към тях биват причислявани дори анархизмът и някои религиозни течения.
• Комунизмът е и социално и политическо движение, стремящо се към създаването на такава система. Началото на това интернационално движение е през 1848 г., когато от Маркс и Енгелс е основан Съюзът на комунистите, чиято програма е написаният от тях "Комунистически манифест". По-късно се формират редица национални комунистически партии, които се обединяват в международно комунистическо движение, известно първоначално като Комунистически интернационал.

Какво е комунист?

1. Привърженик на комунизма или член на комунистическа партия
2. презрително или обидно наименование, използвано от противници на комунизма за политически опонент (често без разлика в идеологическите или партийните пристрастия на засегнатата страна)

Висшата цел на комунизма и групата хора, определящи себи си като комунисти, е една и тя е много проста: "оставане на власт с всички средства" бих добавил и на всяка цена без оглед на конкретни перспективи и идеи за управление, способности и компетенция да се упражнява това управление, както и много често без спазването на определени писани и неписани норми. За комуниста правила не съществуват, всички средства са позволени, стига те да са достатъчни за постигането на целта - оставане на власт. Морално-нравствени норми и категории за комуниста не важат. Той е чувал за тези неща и знае, че някои групи хора ценят моралното и човешкото, но за комуниста те не са устойчив инструмент, с който да се постигне и задържи върха на неговата ценностна система - върховното и самоцелно властвуване. Най-популярният и любим инструмент на хора с такава идеология е репресията във всичките и форми, потъпкване и поставяне в зависимост и под пълен контрол на хора, обстоятелства и събития чрез тотален натиск, контрол, насилствено направление, дезинформация, активни мероприятия, политическо инженерство и демагогия (използване на лъжливи обещания, ласкателства и подвеждащо поведение с цел постигане на ЦЕЛТА и популяризиране на идеологията). Истината като понятие не влиза в речника на редовия комунист, защото тя не само не е инструмент за постигане на целта, а много често се явява основна пречка за постигането на целта за оставане на власт. Точно за това истината винаги се отрича, заобикаля и преиначава с маниакална убеденост, което психологически изтощава всички опоненти на тази идеология вкупом и чрез останалите средства на репресивния апарат (Държавна Сигурност, агентури, тайни служби и различни други звена на репресивния апарат). Затова и черното става бяло, въпреки очевидното несъответствие в цветовете, лъжата става изконна истина и определени действия, които при нормални други условия биха били безвъзвратно отречени, заклеймени и осъдени се "преглъщат" от обществото с бавно, но сигурно темпо, като "хапките" стават все по-големи и по-трудно смилаеми, с което наглостта на групата хора, наричащи себе си комунисти или по-често "социално-отговорни" прогресивно придобива монументални размери. Така кражбите на държавно имущество и средства от бюджета и капитализирането им в страната и зад граница чрез подставени лица с цел обогатяване на тази "елитна" клика и финансово обезпечаване като инструмент за задържане на властта стават стандарт на "управление".

До тук нищо ново. Комунизмът в чистата му форма е в историята. От 21 години в България е демокрация. Но става въпрос за нещо много по-важно - манталитетът и стереотипът на мислене, който не може да бъде заличен или променен. Комунистическите останки в България, макар и останки, за съжаление все още намират почва на различни нива в държавния апарат да "разгръщат" стереотипите си на мислене и да "завръщат" България с години, години назад. Фигурата Георги Седефчов Първанов е просто един от тях, надявам се и последният на такъв висок пост като президенстския. Очевидно е, че последните комунистически останки берат душа и правят отчаяни опити да разгръщат схемите си, но поради промененото статукво тези техни действия започват да изглеждат политически дребнави, смешни и мерзки. С дъхание на мерзост, политическа свръхчувствителност и комплексарщина беше и последната изцепка на Гоце - гнусния му ДС-арски разговор със Симеон Дянков и последващото му публикуване в медиите, олицетворение на разгърната комунистическа схема, претърпяла пълен провал и тотално отрицание от обществото. Налага се друго статукво, а комунистите като по учебник един по един ще си останат в учебника като развлекателно четиво и суха фактология..Наздраве!
 

„Колко дена го били, ни дума, ни вопъл ни стон. Не човек, а желязо, ядно просъскал агентът-фашист. Тихо мъртвият казал — не, комунист!“

Haha mnogo qka statiq pi4
keep going